Проскърцвайки като ковчег от ламарина

и дишайки като прастар локомотив,

тролеят се потътри и замина -

ужасно тъжен, безнадеждно сив…

И бавно, като тромаво влечуго,

изгуби се из градските мъгли.

Освен тролея - всъщност - нищо друго…

 

Сега остава и да завали…

Кате, нИдей тъй мрачно де!
:)
Отказвам да записвам тъжни мънистенца ! :)))
Поздрав, натракала си го отведнъж, вижда се !
Слънчево настроение от мен!

НИдей-нИдей, ама си е мрачен, тъжен, раздрънкан и на всичко отгоре - мръсен! Как да го опишеш красив?! Пък и безлюдно наоколо по мръкнало... И на теб да ти е слънчево!:)

е от старите и грозните-според настроението:) За слънчеви дни има от по-новите!:))
Слънчеви усмивки в мрачния ден!:)

Ами аз живея в един град от селски тип, където повечето тролеи са от старите и си е цяла авантюра да пътуваш с тях. А когато е дъждовно и мрачно тролеите изглеждат съвсем тъжни и немощни... В слънчеви дни наистина са малко по-весели - даже не бръмчат, а звънят... Усмивка и за теб!:)

Всичко видях, дори и сълзичката ти.
Чудовището

А аз си въобразих, че съм я скрила... - Женска му работа!:)