Не знам дали отново ще се случи

да бъда твой среднощен гост, любими,

но ако никога не се получи,

то, моля те, докрая съхрани ме

като докосване ефирно-леко,

като възторжен вопъл в тишината,

като към тебе тичаща пътека

и като вик, прогонил самотата,

като пропадане в желана бездна

и като полет – волен и далечен,

като стихия, като огън вечен

и като дух – явил се и изчезнал...

В сърцето си такава съхрани ме.

Ако не можеш – просто забрави ме...