Далече, далече, далече... –

над вечните диви гори,

където безлунната вечер

заспива на голи скали...

Високо, високо..., където

през призрачно-синя мъгла

земята целува небето

и облаци кретат едва...

Нагоре, нагоре, нагоре...,

където самотен орел

с крилете си движи простора,

към свойта орлица поел...

Там – горе – пространство и време

се сливат в един океан;

притихнал, във скута му дреме

светът - като плах малчуган...