(Вдъхновено от an200)

 

Есента колебливо пролази

по крайбрежната пуста алея.

Бяла ладия – летен оазис –

се полюшва самотна на кея.

Дремят в есенен унес хотели,

уморени от лятната врява.

Ветрове, с есента долетели,

розов прах по брега разпиляват.

Стине залезът есенно-мрачен,

сетен лъч по вълните подскача.

Бели чайки – крилати миражи

плуват в синята люлка на здрача.

Боса тръгвам по хладния пясък...

И е тъжно. И ангелски тихо...

Мойте стъпки със немощен плясък

две лениви вълни заличиха...

Друг текст не ми трябва!;))
Чудесно е!Поздравления!)

красивата есенна Албена!
" и е тъжно и ангелски тихо"-чудесно е!
Поздрави,Кати!

Аз ти благодаря - за вдъхновението и за красотата, в която ме потопиха твоите фотоси! Хубава вечер!:)

Благодаря ти, scarlety! - An200 e "виновницата" за този стих, можеш да я посетиш и да видиш какви прекрасни снимки е направила на есенната Албена - може и ти да се вдъхновиш! Поздрави и спокойна и приятна вечер!:)

... особено финалът ме погълна в море от безбрежие...

Поздрави, Кати! :-)

Радвам се, че те е докоснало. Поздрав и за теб в днешния дъждовит ден!:)

си нямат друга работа, ами...
Ама тва е - не можем да спрем времето :))
Хубав ден и усмихнат :)))