Любовта ти е кротка река,

дето плахо край мен лъкатуши.

Аз напрягам докрай сетива

и във нейния ромон се вслушвам.

И долавям, че някъде там –

в дълбините й – нещо бушува,

а от нейната тиха вода

изумрудени ласки изплуват.

И посягам неволно с ръка,

топли пръсти във нея потапям

и оставам задълго така

в търпеливо и тихо очакване...

И повдига гръдта си реката,

с непринудена нежност ме плисва,

и така се унасям в играта,

че нагазвам във нея улисана.

И усещам я как се вълнува,

как ме грабват водите й лудо!

Аз не бягам... –

Не мога да плувам...