Самоизмъчвам се.

Съвсем съзнателно.

Удачно.

И без никакви усилия.

Самоупреквам се

за минали безумия.

Изгребвам от главата си

доскорошни илюзии...

Натъпквам мозъка си

със самовнушения...

Самоизяждам се –

отвътре... и отвсякъде...

Самопробуждам в себе си

до втръсване познатото

усещане за “никому-ненужност”,

което ме обсебва като мания

и ме държи ужасно будна,

а после бавно,

садистично

ме довършва...

Samo da ne e permanentno ..

си звучи добре :)

Интересна идея, Сестрице - наистина звучи добре, ако финалът е:
...Напук на всичко
някъде дълбоко в мен
се ражда
непознатото усещане
за "себе-нужност",
което бавно ме отвежда
зад предела на съня
и не след дълго
ме събужда обновена...