Тъмно е...

И е дяволски хубаво!...

И е топла тревата,

напоена с дъха

на юлското лято...

 

Просветлява от изток.

Още миг –

и ще съмне.

Още миг –

и зората разделя

този свят

на небе и земя,

на море и на суша,

и сглобява усърдно –

като детска мозайка –

деня...

Тишината се пръсва

на хиляди звуци!

 

Всепо-светло е...

Все по-тъжно...

Що пък тъжна :(
И аз обичам забуленото на нощта, тогава живея истински, а пък не мога и без светлинка, да й се не надяваш значи...
Във всеки случай картината ти е прекрасна :)))

тъжна - може би защото точно на разсъмване нещо си отива