Хладният есенен дъжд тъжна фуга засвири,
вятър бездомен посегна към своята лира,
в локвите тихо умират листа,

Подарявам този стих на всички в блога, които надделяват над суетата в грубия и несъвършен свят, в който живеем, и успяват да открият повод и да почерпят вдъхновение за нови поетични откровения:)
В лирично отклонение живеем
напук на нерв...