Нощта си тръгна страшно неохотно,

скована от нечакания студ.

Зората с мъка изпълзя от свойто ложе,

а вятърът фучеше като луд!

 

Подскочи зимата наперено на пръсти

и вихрено разкърши рамена,

а после бръкна в пазва и разпръсна

звезди от сняг над цялата земя.

 

И затанцува лудо и чевръсто,

замята блеснали от скреж коси!...

И на декември утрото възкръсна

с феерия от падащи звезди...

Феерично утро, красота и чистота!:-)

Напълно си в тон с времето!

И зимният ден носи своята свежест и красота! Усмивка!:)

Благодаря ти, и на теб светъл и усмихнат зимен ден!:)

Ето, това й е хубаво на зимата - че може да поощри такива неща!!!

зимен звездопад! Поздрави,Кати за хубавия стих!:)

В бялата зимна феерия има някакво странно вълшебство, което ме умилява. Благодаря ти за отзива! Хубав зимен ден!:)

В звездопада на зимния ден - много усмивки, Скарлет!:))))))))))

Нас пак не ни забеляза пустата му зима:))))))

Поздрави, Кати! Чудесен стих!:))

Такъв възторг от зимата..айде де. Аз едва я трая, особено когато се налага да пътувам цял ден за стоки, като утре. Иначе стхотворението си е хубаво, както обикновено.

Ще дойде и при вас, може би малко закъсняла, но още по-феерична! Поздрави!:)

Не, не се бъзикам... може би защото не ми се налага да пътувам. Просто нагласа в определен момент. А и всеки сезон носи своята прелест - важно е да я откриеш. Благодаря, че се отби!:)

Харесах ,Кати! Стана ми скрежно - феерично!
Благодаря ти!