Днес не е денят на жената, но е денят на Света Великомъченица Екатерина. Затова реших да публикувам този малко старичък стих и да поздравя с него всички мои съименнички. Честит празник и бъдете благословени!

КАК ДА ВЯРВАМ ТОГАВА?

Наричат ни “слабия”, “нежния” пол,

а влачим товар - непосилен за трима!

В душите ни крехки още отколе

място за болка и прошка има.

От Бога орисани – живот даряваме,

а във живота почти сме незрими

и склонни сме куп грехове да прощаваме,

(а нашите грешки са все непростими),

мъжете до нас да обсипваме с ласки,

във вечна вярност да им се вричаме,

за тях да се молим, до зори да ги чакаме

и цял живот само тях да обичаме,

да бъдем докрай недостъпни и горди,

щом някой звезди от небето ни сваля,

и дори да се влюбим – да сме все непокорни,

макар да боли, че младостта ни преваля,

да сме невинни досущ като ангели,

горчивите сълзи зад зъби да стискаме,

да сме достойни съпруги и майки,

да се раздаваме без нищо да искаме,

да горим дръзко на житейската клада

и никога да не падаме духом!

Как да вярвам тогава, че ние сме слабите,

когато от сила същността си погубваме?...