Подлъган от цигулка на щурец,
че още е далече есента,
сред вейките, със сребърен конец
усърден паяк вплита красота.
А тя е тук, в ръцете си понесла
палитра от умиращи листа,
в косите й – все още живо цвете,
откъснато от лятната леха.
Върви през изгорелите стърнища,
по прясно изораната земя,
за да запали мъртвите огнища
и да налее в бъчвите вина.
Ще ръсне дъжд над почернели ниви,
ще изгори тревите със слани...
Как хладна е! А колко е красива! –
Обичам точно този тип жени!
Преди да си отиде – то се знае,
ще избере най-тънкото длето
и с него най-изкусно ще вдълбае
поредна гънка в моето чело.
Ще станат точно тридесет и осем...
А колко ли ще има подир тях?...
А как все още ми се тича боса
по черен път, сред облачета прах!
Под съпровод на закъснял щурец
и шепот на умиращи листа,
сред вейките, със сребърен конец
угрижен паяк вплита есента...Позволи ми тогава да ти подаря този стих! Есента е и моят сезон, но месецът е октомври! Усмивки:)
Мммм?
Ама също така хубаво, нали ? :))))))))))))))
Мммм?
Ама също така хубаво, нали ? :))))))))))))))
Имам и с удоволствие ще го споделя с теб. А дали е хубаво - ти ще решиш:) Надявам се да ти хареса:)
Ноември
Въздиша хладно есента
и става тихо...
И сякаш времето се сгушва в паяжинките,
увиснали по вейките на храстите,
във оределите корони на крайпътните дървета –
посърнали, унили и умислени;
оглежда се за миг
във кривите огледала на локвите,
потръпващи от повея на вятъра,
а после тихо се излива в листопада,
окъпан в ръждиво-жълтото сияние на залеза...
Гората е пресилено кафява,
печална като утрото,
което ще настъпи,
когато лятото ще бъде толкова далече,
че сякаш никога не го е имало...
Ноември
Въздиша хладно есента
и става тихо...
И продължават да се раждат скорпиони...
От страх и времето се сгушва в паяжинките,
увиснали по вейките на храстите,
във оределите корони
на крайпътните дървета –
посърнали, унили и умислени;
оглежда се за миг
във кривите огледала на локвите,
потръпващи от повея на вятъра,
а после тихо се излива в листопада,
окъпан в ръждиво-жълтото сияние на залеза...
Гората е пресилено кафява,
печална като утрото,
което ще настъпи,
когато лятото ще бъде толкова далече,
че сякаш никога не го е имало...
Благодаря за споделянето, Кате :)
08.09.2010 15:36
сред облачета прах по черен път,
щурецът късен лесно ще разсмееш
усмихнат-мокър ще е даже паякът !
Благодаря ти, vili73! Радвам се, че така добре си го усетила - и аз така го чувствам. Желая ти още един хубав ден:)))
сред облачета прах по черен път,
щурецът късен лесно ще разсмееш
усмихнат-мокър ще е даже паякът !
Ти си едно неуморно творящо създание, което винаги има какво и знае как да го каже... Благодаря ти!:)))))))))))