Как всеки цвят прекрасно ти отива! -

Във розово си приказна зора,

а в бяло ми напомняш самодива –

ефирна, носталгична и добра...

Във синьо си свенлива теменуга,

разцъфнала под ведри небеса.

В зелено пък си малко земно чудо –

приличаш ми на бухнала лоза!

В кафявото си чучулига тъжна,

потънала във есенна нега,

а в резеда напомняш млада ръж

и росна капка в девствена трева.

И жълтото безкрайно ти отива –

наподобяваш слънчева искра.

В лилаво ми изглеждаш по-ревнива,

в оранжево си залезна заря.

В червеното си лумнал буен огън,

във който искам вечно да горя,

а после, премалял до изнемога,

във тленен въглен да се преродя!

Как всеки цвят безкрайно ти отива –

като на блеснала след дъжд дъга –

и прави те все пу и по-красива,

а менe – по-богат със красота!